През 1976 г. се създава Професионалния ансамбъл за народни песни и танци „Варна“.
Проф. Петър Ангелов:
– Танцът е преживяване. Няма ли преживяване, не е танц, а механично движение. Затова казваме, че танцът има душа. Всяко изкуство предизвиква преживяване. Ние, творците, също преживяваме. Три неща правят впечатление във фолклорния танц. Ритъмът и двата човешки стремежа – към земята и към небето. Кое от трите е най-приоритетно условие, за да има танц?Има стремеж на българина към земята, но то не е едно и също навсякъде. Най-силно изразени са тези движения в добруджанските танци. България е била дълго време земеделска страна и фолклорът е силно повлиян от селския бит. Ритъм има в живота навсякъде. Няма ли ритъм, всичко рухва. Ритъм има в дишането, в природата, в смяната на ден и нощ, но особено изразен е в човешкия организъм – сърце, ходене, танц. Първо е бил ритъмът, а после мелодията.
Акад. Николай Кауфман:
– Имал съм щастието да пиша музика за музикално-танцови постановки на хореографа Петър Ангелов. Давал ми е пълна свобода, без да ми чертае стандартни схеми, брой на тактовете в отделните моменти и т.н. Така направихме с него „Обреди за дъжд“ по сценарий на проф. д.изк. Анна Илиева. Бях свободен да разгръщам музикалните теми на пеперудата, оплакването на „Герман“. Различните моменти озвучавах с музика, която той прие, и действително се получи уникална творба, която много години не слезе от сцената. Правихме и по-кратки постановки на отделни танци от Североизточна България, където също имах пълна свобода.
Така беше и през 2001 г., когато по либрето на Кръстьо Дренски проф. Ангелов създаде най-голямата си авторска музикално-танцова поста-новка – спектакъла „Де гиди, вино червено“. Това е грандиозна музикално-танцова постановка, която отваря вратите на българския „Фолклорен театър“ – мечта на българските танцови творци и музиканти. Тя е първата в България театрализирана голяма сценична форма в жанра с участието на целия състав на народния ансамбъл „Варна“ и ансамбъла на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
С тази постановка Петър Ангелов за пореден път потвърждава своето качество на творец новатор. В това произведение сякаш във фокус се събират най-ценните хореографски идеи и находки от дълголетната му работа. Получила се е монументална творба с времетраене 80 минути. Действието се разгръща постепенно и логично, емоционално, драматично, изградени са ярки образи на солистите и на всички участници в спектакъла – танцьори, музиканти, с вещо познаване на фолклора и на сцената. Спектакълът „Де гиди, вино червено“ се посрещна от специалистите в жанра като ново, дългоочаквано явление и беше определен като „фолклорна опера“ (проф. д.изк. Тодор Джиджев) или като „музикално-танцова фолклорна драма“ (проф. д.изк. Анна Илиева). Това произведение е и връхната точка на голямата огърлица от танцови произведения на фолклорна основа. Самата работа на автора с неговите танцьори и музиканти от ансамбъл „Варна“ и ансамбъла на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ издигна съставите на най-високо професионално ниво и несъмнено отвори нова страница в българското танцово изкуство.
Днес спектакълът „Де гиди, вино червено“ е включен в учебниците и програмите за обучение в специалност „Хореография“ във висшите училища в България.
Сътрудничеството с проф. Петър Ангелов е особено полезно и приятно. От него композиторът научава редица тънкости и замисли, които оставят трайна следа в съзнанието му. Работил е с почти всички композитори, които са писали и пишат музика в тази област – Коста Колев, Стефан Мутафчиев, Петър Крумов, Анастас Наумов, Живка Клинкова и др. С тях той създава танцови постановки, които вече са класика в жанра – „Венец за невеста“, „Ветренски ергени“, „Камчийски танци“, „Дъга над равнината“, „Добруджански танци“, „Стрели в момини двори“ (един общославянски старинен сватбен обред), „Легенда за Аладжа манастир“, „Хайдутин и мома“, „На сватба“ и много други. Това е творчество на един неспокоен, буден дух, творчество артистично, емоционално, интелигентно, майсторско!