Какво е за вас българският фолклор?
– Фолклорът е съдба за мен. Насочих се в тази посока благодарение на родителите ми, които ме тласнаха към образованието ми по народна музика в музикалното училище в Котел, а по-късно и в академията в Пловдив. Може би също и средата, в която израснах – Добруджа, село Белица и читалище „Христо Ботев“ с детската музикална школа за народни инструменти, която баща ми организираше. Там направих първите си стъпки напред към професионализма. Там бяха и първите уроци при нашия селски талант – бай Димитър, който ми даде куража и първите крачки в музиката. След това – манастирът Шаолин, както съучениците ми наричаха училището в Котел, където пет години ни изковаха в традиции. Обичам да наричам музикантите, които са започнали от детска школа и минали през музикално училище и академията „музиканти от кариерата“, защото това е една наистина сериозна подготовка.
Фолклорът е оня огън на идеи, който ни дава сила да свирим рамо до рамо до всяко световно величие или да създаваме творби, които се разменят със стойност, еднаква със световните.
Тандемът Теодисий Спасов-Стефан Мутафчиев: Дълъг път